Edit title

Икономически най-важното заболяване при ябълката у нас е струпясването. Негов причинител е гъбата с полова форма Venturia inaequalis и конидиален стадий Spilocaea pomi ( syn. Fusicladium). Спорите на фитопатогена презимуват в окапалите листа. Рано напролет, по време на фенофаза разпукване на пъпките при ябълката се осъществяват първичните заразявания с половата форма на гъбата. Младите, недоразвити листа могат лесно да се инфектират и това дава началото на нови заразявания с безполовата форма на патогена. Цикълът на заразяване се повтаря, докато има условия за развитие на заболяването или тъканите нараснат достатъчно и патогена не може да проникне в тях. Причинителят на струпясването може да нападне и да се развие по ябълка и круша.
Първите симптоми се наблюдават след разпукване на пъпките напролет. По долната страна на листата се забелязват хлоротични петна с неправилна форма, по-късно те добиват светлокафяв до маслиненозелен налеп. Силно напетнените листа изсъхват и окапват. Повреди от струпясване могат се наблюдават по листата, техните дръжки, цветовете и плодовете.
По плодовете петната наподобяват тези по листата - неправилно закръглени със зелено-кафяв цвят, кадифени. С нарастването им налепът в средата изчезва и се откриват корковидни изменения на кожицата на плодовете. Корковидната тъкан пречи на правилното им нарастване, което води до напукване и деформации. В зависимост от големината на нападнатите плодове, завръзите могат да опадат преждевременно или да нарастнат и останат на дървото до беритбата.

  

За да се ограничи нападението от брашнеста мана, още повреме на създаване на градината е добре да се подберат устойчиви или толерантни сортове ябълки. Всяка година трябва да се прилагат санитарни резитби и прореждане на короните на дърветата,  което осигурява по-добро опръскване на ябълката. Особено важен момент са и профилактичните третирания извършвани в критичните фенофази от развитието на дърветата. Пръсканията трябва да бъдат съобразени с климатичните условия. Добра практика е да се избират препарати, които са регистрирани и срещу струпясване по ябълката.За да се възпрепятства или ограничи заболяването е необходимо системно прилагане на комплекс от мероприятия от интегрираната система за борба срещу икономически най-важните болести по ябълката. Разрешени за употреба са препаратите: Байфидан 250 ЕК (15 ml/da), Белис (80 g/da), Систан 20 ЕВ (28-42 ml/da) и др.

Късно кафяво гниене

Болестта късното кяфяво гниене е посевместно разпространена. В нашата страна заболяването се среща във всички райони, където се отглеждат овощни видове. Патогена може да нападне и да се развива по всички овощни видове.
Причинител е аскомицетната гъба Monilinia fructigena, която формира анаморф Monilia fructigena. Гъбата презимува като мицел в мумифицираните плодове и заразените клонки. През пролетта върху заразените части се образуват спорообразуващи туфи от конидии, които се пренасят от дъждовните капки, вятъра и насекомите и при попадане върху чувствителните органи на съответния гостоприемник причиняват заразяване. Патогена прониква в тъканите през устицата, лентицелите и рани, нанесени от насекоми, градушка или други фактори. При видове и сортове с тънка кутикула паразитът може да проникне и направо през нея. Плодовете могат да бъдат заразени почти през целия вегетационен период - от формирането му до достигане на биологична зрялост.

По заразените плодове се появява първоначално малко кръгло кафяво петно, което постепенно нараства и обхваща целия плод. Засегнатите тъкани са кафяви, меки и изгнили. По-късно върху тях се появяват едри спорообразуващи туфи с охрен цвят, разположени в добре оформени концентрични кръгове. Нападнатите плодове окапват преждевременно или остават мумифицирани върху клоните.

Основната борба срещу късното кафяво гниене се води срещу зимуващата зараза останала в короните на дърветата след листопада. Мумифицираните плодове се отстраняват чрез резитба на всички повредени части. Извършват се профилактични третирания след формиране на плодовете за да се ограничи развитието на заболяването, причинено от механични повреди или насекоми. Препоръчват се две третирания около 3-4 седмици преди прибирането на реколтата с одобрените препарати за растителна защита – напр. Белис (80 g/da), Катан (150 – 180 g/da), Карамат 2,5 ЕВ (300 ml/da) и др.

Огнен пригор

Бактериалното заболяване, огнен пригор се среща навсякъде в страната. Бактерията напада голям брой видове от сем. Rosaceae, но с най-голямо икономическо значение за страната има при дюля, круша и ябълка. Фитопатогенната бактерия Erwinia amylovora е перитрихна, строго аеробна, грам-отрицателна. Презимува в раковините, образувани по клонките, клоните и стволовете на дърветата. През пролетта върху раковините се образува бактериален ексудат, който се разнася от дъждовете, насекомите и при резитба чрез инструментите. Попаднала върху растителните органи бактерия, навлиза в тях през естествените отвори на листата и цветовете (устица, лентицели, нектарници). Бактерията може да навлезе и чрез рани, причинени от насекоми, градушка, също така и през механични повреди по време на обработване на градините и резитби.

Първите симптоми се наблюдават по време на цъфтежа. По нападнатите цветовете се появяват некротични участъци, които нарастват и обхващат целият цвят. Некрозата прогресира и продължава да се развива по цветните дръжки, като обхваща листата и носещият летораст. Те стават тъмнокафяви до черни, завяхват, прилепват към инфектираните цветчета и остават по дърветата. Върховете на младите, заразени леторасти се извиват под формата на „овчарска гега” и имат вид на опърлени от огън, откъдето идва името на болестта „огнен пригор“. При ябълката листата и цветовете придобиват тъмно кафяв цвят. При инфектираните по-чувствителни сортове се наблюдава и по-бързо развитие на болестта, която достига до скелетните клони на дърветата. Язвени повреди могат да се видят при преминаването на заразяването от скелетни клони към стъблото или при инфекция в следствие на механични повреди.