About Us
History and Tradition
Nursery Organization
Team
Assortment
Fruit Plants
Rootstocks
Other plants
Prices
Gallery
Technology and Production
Authenticity of grafts and varieties
Growing seedlings
Video
Plant Growing Advice
Edit title
Edit title
Агротехнически практики
Edit title
Contact Us
Home
»
Other plants
»
Киви
Fruit Plants
Rootstocks
Other plants
Prices
Other plants
Киви
Back
Кивито е лиановидно, двудомно, разделнополово растение, т.е. има мъжки и женски сортове. За опрашване на 7-8 женски растения е достатъчно да има едно мъжко. Видът встъпва сравнително бързо в плододаване – на 3-та, 4-та година след засаждане, когато посадъчния материал е получен по вегетативен начин. Интересът към актинидията се дължи на биохимичния състав на плодовете, включващ изключително богато съдържание на витамин С (два пъти по-високо от това на лимона), на витамин Е, както и на калций, желязо, фосфор и протеини. Заради високото съдържание на витамини, актинидията е наричана от източните народи "плод на здравето”.
Видът е чувствителен към студ и не трябва да се отглежда в райони с много ниски зимни температури, пролетни слани и ранно есенно застудяване. В България, с най-благоприятни температурни условия са Черноморският район, следван от Петричко-Санданския. Извън тези райони, актинидията може да се отглежда в места, с южно-югоизточно, или югозападно изложение.
Цъфтежът на актинидията е късен – през втората половина на май до началото на юни, с продължителност 8 - 10 дни. Опрашването е преди всичко ентомофилно (чрез пчелите) и в по-малка степен – анемофилно (чрез вятър). Плодовете на кивито имат сферична, до леко удължена форма, покрита с лек мъх. Плодовото месо е зелено, в някои случаи – жълто зелено, сочно, с аромат. Засаждането на актинидията може да се извършва от пролетта (при преминаване на опасността от слани) до есента. Есенното засаждане е подходящо за райони с по-мека зима, а растенията трябва да са с узряла дървесина. Лиановидния характер при растежа на актинидията изисква изграждане на опорна конструкция, която се прави още първата година.
В Института по овощарство се произвеждат женският сорт Хеуърд и мъжкият Томури.
Хеуърд е най-широко разпространен и най-едроплоден новозеландски сорт, със слаб до умерен растеж. Встъпва в плододаване след четвъртата година. Има късен цъфтеж и средна родовитост. Плодовете са много едри, със средно тегло 120 g, овално елипсовидни. Кожицата е кафява, покрита с гъсти власинки. Плодовото месо е зеленикаво, сочно, слабо ароматно, с много добри вкусови качества. Беритбена зрялост придобива към средата на месец октомври, а консумативна – след 20 – 30 дни. Съхранява се до 4 месеца след беритба. Чувствителен е на желязна хлороза, засушаване и нематоди.
Томури е умерено растящ сорт. Цъфтежът му е късен и не много продължителен. Много подходящ е за опрашител в по-хладни райони, където има обилно цветообразуване.