Стенлей е американски сорт слива. Получен е чрез кръстосването на сортовете Ажанска и Гранд Дък в Нюйоркската земеделска опитна станция Geneva, САЩ, през 1910 г. В България е внесен през 1961 г. и има голямо разпостранение. Стандартен сорт за България. Дървото е умеренорастящо с обратнопирамидална, рядка корона. Цъфтежът е средно ранен. Сортът се самоопрашва. Плодовете узряват около 25 август – 2 септември. Те имат обратнояйцевидна форма, виолетово-синьо оцветяване и са несиметрични. Средното им тегло е около 40-45 g. Плодовото месо е зеленикаво-жълто, плътно, средно сочно, с добри вкусови качества. Плодовете са много подходящи за преработка в компоти, мармалади, конфитюри и за сушене.Стенлей е толерантен на болестта шарка по сливата, слабо се напада от червени листни петна и ръжда. Силно чувствителен е на ранно и късно кафяво гниене. Задоволително устойчив е на суша. Към почвата не е особено взискателен.
Дървото на този сорт е силнорастящо с разлата, рехава корона. Скелетната дървесина е здрава и добре гарнирана с плодни клонки. Основна плододаваща дървесина са майските букетчета. Цъфтежът е средно ранен, 1-2 дни преди стандарта Стенлей. Плодовете узряват около 20 август. Те са едри (63,6 g), обратнояйцевидни по форма, асиметрични с дълбок коремен шев, виолетово-сини на цвят, с обилен восъчен налеп. Дръжката е средно дълга и средно дебела. Плодовото месо е жълто-зелено до златисто. Костилката е средно едра, елипсовидно закръглена, непълно отделяща се от плодовото месо. Плододаването е редовно и обилно - през 2018 г. са получени по 78 kg от дърво от 7 годишни дървета, без прилагана резитба. Плодовете са с отлични вкусови качества и много високо съдържание на сухо вещество (20° Brix) и захари (12,4%), което ги прави подходящи за десертно направление. От 100 kg свежи плодове се получават 24,5 kg сушени плодове с костилка или рандеман – 24,5%. Сортът е толерантен на шарка – симптоми са наблюдавани само по листата.