Черешова муха Rhagoletis cerasi L.
Икономически най-важния неприятел по черешата и вишната е черешовата муха. Летежът ú започва в началото на май и продължава около месец. Възрастните снасят яйцата си в зазряващите плодове. Ларвите нанасят повреда по плодовете, като се хранят с месестата част на плода около костилката и го превръщат в „каша”. Повредените плодове потъмняват и опадват.
Борба: Най-висока степен на повреда се наблюдава при късно зреещите сортове, при които са необходими и по-голям брой инсектицидни третирания с цел опазване на реколтата. На малки площи с успех може да се приложи масов улов на възрастните екземпляри с жълти лепливи уловки. Част от зимуващата популация може да бъде намалена с почвените обработки, ако повърхността в насаждението се поддържа с черна угар. Провеждат се 1-2 третирания с ДЕЦИС 2,5ЕК-0,03%, КАЛИПСО 480 СК 20 мл/ 100л., КАРАТЕ ЗЕОН 5 КС - 15 мл/дка, като е необходимо да се съобрази карантинният период с датата на прибиране на реколтата.
Сливови плодови оси Hoplocampa minuta Chrlstи, Hoplocampa flava L.
Повреда нанасят ларвите, като се вгризват в плодовете и унищожават цялата им вътрешност. Вътрешността на повредените плодове е черна, изпълнена с екскременти. Една ларва може да повреди няколко плода.
Борба: Пръскането в начало на цъфтеж е насочено срещу възрастното преди яйцеснасяне, а при необходимост се извършва следващо пръскане, след цъфтежа. Разрешени за употреба инсектициди са ДЕЦИС 2,5ЕК - 0,05%, СУМИ АЛФА 5ЕК-0,02%.
Сливов плодов червей Grapholitа funebrana Tr.
Икономически най-важния неприятел по сливата. Разпространен е във всички райони на страната, среща се ежегодно и може да нанесе значителни повреди. У нас развива две или три поколения годишно и присъства в градините от края на април до края септември месец. Вредят гъсениците като се вгризват под кожицата на плода, хранят се с месестата част около костилката и впоследствие плода окапва. Често входния отвор остава незабележим, а ларвите са способни да унищожат няколко плода. В един плод се развива една гъсеница.
Борба: Борбата със сливовия плодов червей може да бъде изведена изцяло по биологичен начин – чрез използване на разрешени препарати за биологично производство и поставянето на феромонови диспенсери. Регистрирани за борба с неприятеля са инсектицидите: ДЕЦИС 2,5 ЕК – 0,05%, КОРАГЕН 20 СК - 16 – 30 мл/дка, РАНЕР 240 СК – 0,03%, АФЪРМ ОПТИ – 250 г/дка.
Източен плодов червей Grapholita molesta Busck.
Напада почти всички овощни видове, но предпочита прасковите, нектарините и кайсиите. Появява се през април и нанася първите повреди по младите (зелени) леторасти. Излюпените млади гъсеници се вгризват в основата на връхните листа на летораслите, впоследствие върховете им клюмват и изсъхват. Една гъсеница поврежда няколко летораста. С напредване на сезона ларвите от следващите поколения вредят по плодовете, като се хранят с месестата част до костилката (при костилковите видове) или с плодово месо, без да навлизат в семенната кутийка (при семковите видове).
Борба: Борбата с източния плодов червей може да бъде изведена изцяло по биологичен начин – чрез използване на разрешени препарати за биологично производство и поставянето на феромонови диспенсери. Използват се инсектицидите ДЕЦИС 2,5 ЕК – 0,05%, КОРАГЕН 20 СК - 16 – 30 мл/дка, РАНЕР 240 СК – 0,03%, АФЪРМ ОПТИ – 220 г/дка.
В последните години епизодично и с ограничено разпространение и повреди се появяват някой инвазивни за страната насекоми:
Средиземноморска плодова муха (Ceratitis capitata L.) атакува повече от 350 растителни вида и щетите, които причинява, възлизат на няколко стотин милиона долара годишно. Напада овощни, цитрусови и някои зеленчукови култури. В някои райони са описани почти 100% нападение по костилковите плодове. Женските мухи подбират узряващи плодове, като го нараняват за да снесат яйцата си. По този начин, те отварят входна рана за вторични патогени, а в мястото на убождането се появяват малки хлътнали ямички. Въпреки, че една женска снася само 2 до 10 яйца в даден плод, много женски могат да снасят яйцата си на едно и също място, така че е възможно да се групират заедно до седемдесет и повече. Излюпилите се ларви (личинки) се хранят с месестата част на плода като го превръщат в разлагаща се тъмнокафява материя. Плодовете са абсолютно негодни за консумация и преработка. В тропическите региони (с подходящи температури) мухите са способни да се размножават през цялата година. Борбата с инсектициди изисква те да се прилагат през 5-7 дни, което оскъпява много продукцията и повишава замърсяването с пестициди. Регистрирани препарати за борба със средиземноморската плодова муха са: КАЛИПСО 480 СК - 0,015%, ДЕЦИС 100 ЕК – 17 мл/дка, ИМИДАН – 150г/дка.
Дрозофила сузуки известна още като петнистокрила дрозофила (Drosophila suzukii Matsumura). Инвазивен вид, произхождащ от Азия. Гостоприемници са голям кръг от растения, като предпочита меки плодове. Напада боровинки, малини, ягоди, къпини, череши, ябълки, кайсии, праскови, сливи, лозя и много други. Този вид Drosophila развива от 3 до 15 поколения годишно в зависимост от климатичните условия, за България се предполага, че развива 3 - 7 поколения за година. Характерно за D. suzukii е, че женската снася яйца в здрави узряващи плодове благодарение на назъбеното си яйцеполагало, като по този начин се отворят рани за вторична инфекция от бактерии и гъби. Основните щети са причинени от ларвите на мухата, които се хранят с месестата част на плодовете, като ги скашкват.
Регистрирани препарати за борба са: АФЪРМ – 200г/дка, МОСПИЛАН – 25 г/дка, КАЛИПСО 480 СК - 0,015%, СИНЕИС 480 СК – 20 мл/дка, ЛАМДЕКС ЕКСТРА 0,1 %, НИМАЗАЛ 0,3 г/дка.