Многоядни неприятели, нападащи всички овощни видове и с икономическо значение са листните въшки, листогризещите гъсеници на различни видове пеперуди, листозавивачките, листоминиращите молци, акарите и щитоносните въшки.
Листни въшки
Най-често срещаните листни въшки по семкови овощни видове са: зелена ябълкова листна въшка (Aphis pomi DeGeer.), червеногалова листна въшка (Dysaphis devecta Walk.), ябълково-живовлекова лисна въшка (Dysaphis plantaginea Ferr.) и кръвна въшка (Eriosoma lanigerum Hausm). От видовете вредящи по костилковите овощни видове със значение cа: черна черешова листна въшка (Myzus cerasi Fab.), прасковена листна въшка (Myzodes persicae Sulz.), прашеста прасковено-тръстикова листна въшка (Hyalopterus arundinis F.), малка и голяма сливова листна въшка (Brachycaudus helichrysi L.; B. cardui Kalt.), Myzodes varians David., голямата прасковена листна въшка (Pterochlorides persicae Chol.), а по орех - орехова листна въшка – Panaphis juglandis Callipterus juglandis Frisch.
Вредата на листните въшки може да бъде пряка или косвена. Пряко вредят, като смучат сок от младите листа, леторасти и плодове. По този начин листата често се деформират, губят основните си функции и по-късно частично или напълно загиват. При храненето си листните въшки отделят обилно количество “медена роса”, по която се развиват сапрофитни чернилни гъби, придаващи саждив вид на нападнатите органи. При силно нападение растежът на леторастите спира и върховете често се изкривяват или остават недоузрели. Някои видове листни въшки пренасят вирусни и фитоплазмени болести.
Борба: Важно мероприятие е зимното пръскане насочено срещу яйцата. Могат да се използват препаратите ОВИПРОН ТОП ЕК или ОВИТЕКС - 2 %. През вегетационният период могат да се използват разрешени препарати като: МОСПИЛАН 20 СП - 0,025%, КЛОУЗЪР 120 СК – 20 - 40 мл/дка, МОВЕНТО 100 СК - 0,075-0,12%, КОНФИДОР 20 СЛ - 0,06% и др.
Листогризещи гъсеници и листозавивачки
Те са полифаги, вредят ларвите на пеперуди като: бяла американска пеперуда (Hyphantria cunea Drury.), златокадка (Euproctis hrysorrhoea L.), пръстенотворка (Malcosoma neustria L.), гъботворка (Lymantria dispar L.), бяла овощна пеперуда (Aporia crataegi L.), различни видове педомерки и др. Нападат овощни, горски и декоративни видове. Те вредят като нагризват листата частично или изцяло. Някой от представителите живеят в общи паяжинни гнезда в които има голям брой гъсеници, които се хранят. След като унищожат листата на една клонка, те се прехвърлят върху съседни, като по този начин могат да обезлистят цели дървета. Листозавивачките са група малки пеперуди, чиито ларви вредят по всички семкови и костилкови овощни видове. Те са получили името си от специфичния начин, по който завиват и слепват листата и пъпките на растенията, докато се хранят.
Борба: Пръскане рано на пролет срещу младите гъсеници, при достигнат праг на икономическа вредност с един от следните инсектициди: ДУКАТ 25 ЕК - 40 мл/дка, МИМИК 240 ЛВ - 0,04 %, КОРАГЕН 20 СК - 16 – 30 мл/дка, СУМИ АЛФА 5 ЕК - 0,02%, АФЪРМ ОПТИ - 200 г/ дка, ВОЛИАМ ТАРГО 063 СК - 75 мл /дка, ДИПЕЛ 2 Х - 0,1% (разрешен за биологично производство)
Листоминиращи молци
Най-често срещаните акари, които вредят по овощните култури са: червен овощен акар (Panonychus ulmi Koch.) и обикновения паяжинообразуващ акар (Tetranychus urticae Koch.). Това са дребни паякообразни организми с различен цвят на тялото с много малки размери, почти незабележими с просто око. Обикновено се намират по долната страна на листата, където смучат сок. От начало се наблюдават малки дребни точици, а с течение на времето листата стават белезникави и бронзови на външен вид, като пергаментова хартия. При силно нападение от акари листата губят способността си да фотосинтезират, дърветата силно отслабват и изостават в развитието си, по-податливи са на неблагоприятни условия. Продукцията остава с лошо качество, а следващата година може и да лисва поради намаления брой заложени плодни пъпки.
Борба: Зимните яйца на червения овощен акар са сравнително лесно забележими в основата на леторастите. Дървото изглежда като „поръсено с червен пипер”. Срещу яйцата на акарите може да се приложи зимно пръскане с растително защитно масло в концентрация Паразомер 3%. През сезона се извършва третиране при наличие на повече от 5 подвижни форми на лист с един от следните акарициди: БЕРМЕКТИН - 60-96 мл/дка, САНМАЙТ 20 ВП-0,05% - 0,75%, МАСАЙ ВП – 25 г/дка, ДАНИТРОН 5 СК 100- 200 мл/дка и др.
Щитоносни въшки
Калифорнийска щитоносна въшка - Quadraspididotus perniciosus Comst. Вреди по ябълка, круша, слива, праскова, кайсия и др. Развива три поколения годишно. Зимува като ларва първа възраст под щитче по кората на ствола и скелетните клони. Вредят ларвите и възрастните, като смучат сок от всички надземни растителни органи. По клонките и плодове в мястото на повредата се образуват винено червени петна, листата опадват, леторастите се изкривяват, кората на клонките се напуква, а плодовете губят търговския си вид. При силно нападение отделни клони загиват, а младите дървета частично или напълно загиват. Разпространява се с посадъчния материал.
Обикновена сливова щитоносна въшка - Parthenolecanium corni Bouche. Типичен полифаг, напада голям брой растения. Вреди по сливата, праскова, череша, лешник, бяла акация, лоза и други дървесни видовe. Развива едно поколение годишно и зимува като ларва втора възраст по долната страна на клоните и младите клонки. Вредят ларвите и възрастните, като смучат сок от листата и клонките на дърветата. Силното нападение води до намалена обща жизнеспособност на растението гостоприемник и съответно до преждевременно увяхване и опадване на листата, закърняване и изсъхване на стъблата. При храненето си те отделят “медена роса”, по която се развиват чернилни сапрофитни гъби.
Борба: Пръскане в края на зимата с ОВИПРОН ТОП ЕК – 2 - 3%. През вегетационния сезон може да се ползват: БРАИ - 30-50 мл/дка, ДУРСБАН 4ЕК – 150 - 180 мл/дка, РЕЛДАН 22 ДМ -200 – 250 мл/дка, ДЕЦИС 2,5 ЕК – 0,04%.