Икономически най-важното заболяване при ябълката у нас е струпясването. Негов причинител е гъбата с полова форма Venturia inaequalis и конидиален стадий Spilocaea pomi ( syn. Fusicladium). Спорите на фитопатогена презимуват в окапалите листа. Рано напролет, по време на фенофаза разпукване на пъпките при ябълката се осъществяват първичните заразявания с половата форма на гъбата. Младите, недоразвити листа могат лесно да се инфектират и това дава началото на нови заразявания с безполовата форма на патогена. Цикълът на заразяване се повтаря, докато има условия за развитие на заболяването или тъканите нараснат достатъчно и патогена не може да проникне в тях. Причинителят на струпясването може да нападне и да се развие по ябълка и круша. Първите симптоми се наблюдават след разпукване на пъпките напролет. По долната страна на листата се забелязват хлоротични петна с неправилна форма, по-късно те добиват светлокафяв до маслиненозелен налеп. Силно напетнените листа изсъхват и окапват. Повреди от струпясване могат се наблюдават по листата, техните дръжки, цветовете и плодовете. По плодовете петната наподобяват тези по листата - неправилно закръглени със зелено-кафяв цвят, кадифени. С нарастването им налепът в средата изчезва и се откриват корковидни изменения на кожицата на плодовете. Корковидната тъкан пречи на правилното им нарастване, което води до напукване и деформации. В зависимост от големината на нападнатите плодове, завръзите могат да опадат преждевременно или да нарастнат и останат на дървото до беритбата.
Болестта късното кяфяво гниене е посевместно разпространена. В нашата страна заболяването се среща във всички райони, където се отглеждат овощни видове. Патогена може да нападне и да се развива по всички овощни видове. Причинител е аскомицетната гъба Monilinia fructigena, която формира анаморф Monilia fructigena. Гъбата презимува като мицел в мумифицираните плодове и заразените клонки. През пролетта върху заразените части се образуват спорообразуващи туфи от конидии, които се пренасят от дъждовните капки, вятъра и насекомите и при попадане върху чувствителните органи на съответния гостоприемник причиняват заразяване. Патогена прониква в тъканите през устицата, лентицелите и рани, нанесени от насекоми, градушка или други фактори. При видове и сортове с тънка кутикула паразитът може да проникне и направо през нея. Плодовете могат да бъдат заразени почти през целия вегетационен период - от формирането му до достигане на биологична зрялост.
Огнен пригор
Бактериалното заболяване, огнен пригор се среща навсякъде в страната. Бактерията напада голям брой видове от сем. Rosaceae, но с най-голямо икономическо значение за страната има при дюля, круша и ябълка. Фитопатогенната бактерия Erwinia amylovora е перитрихна, строго аеробна, грам-отрицателна. Презимува в раковините, образувани по клонките, клоните и стволовете на дърветата. През пролетта върху раковините се образува бактериален ексудат, който се разнася от дъждовете, насекомите и при резитба чрез инструментите. Попаднала върху растителните органи бактерия, навлиза в тях през естествените отвори на листата и цветовете (устица, лентицели, нектарници). Бактерията може да навлезе и чрез рани, причинени от насекоми, градушка, също така и през механични повреди по време на обработване на градините и резитби. Първите симптоми се наблюдават по време на цъфтежа. По нападнатите цветовете се появяват некротични участъци, които нарастват и обхващат целият цвят. Некрозата прогресира и продължава да се развива по цветните дръжки, като обхваща листата и носещият летораст. Те стават тъмнокафяви до черни, завяхват, прилепват към инфектираните цветчета и остават по дърветата. Върховете на младите, заразени леторасти се извиват под формата на „овчарска гега” и имат вид на опърлени от огън, откъдето идва името на болестта „огнен пригор“. При ябълката листата и цветовете придобиват тъмно кафяв цвят. При инфектираните по-чувствителни сортове се наблюдава и по-бързо развитие на болестта, която достига до скелетните клони на дърветата. Язвени повреди могат да се видят при преминаването на заразяването от скелетни клони към стъблото или при инфекция в следствие на механични повреди.