Ябълков плодов червей - Cydia pomonella L.
Ябълкова плодова оса - Hoplocampa testudinea Klug.
Вреди само по ябълката. Ларвите обикновено се излюпват в края на цъфтежа, правят ходове под кожицата на плода, а по-късно се хранят със семенната кутийка. Вътрешността на повредените плодове е черна, изпълнена с много екскременти, които имат неприятна миризма на дървеница. Повредите се забелязват по-рано от тези на ябълковия плодов червей. Една ларва поврежда няколко плода, които окапват преждевременно, а ако не са паднали по тях остава характерна дъговидна, вкорковена следа. За борба с неприятеля се прилагат две пръскания - в началото на цъфтежа се провежда пръскане срещу възрастното, а второто пръскане се прави след цъфтежа. Подходящи препарати са Децис 2,5ЕК - 0,03%, Ламдекс Екстра - 60-100 г/дка и др.
Ябълковата стъкленка спада към групата на дървесиноядите. Предпочитан вид за нея е ябълката, но напада още круша, дюля, кайсия и др. Обикновено летежа, за нашата страна, започва от края на май и продължава до месец юли. Пеперудите са най активни при слънчево време. След копулацията женските пеперуди снасят поединично в цепнатини или наранени места по кората на дърветата. Повреди нанасят ларвите, които изгризват неправилни ходове под кората на ствола и ниско разположените клони. Те правят ходове във вътрешността на дървото в продължение на една или 2 години. На повърхността на дървото, ходовете са запълнени с кафяви екскременти премесени с огризки и лесно се забелязват. Повредата отслабва дърветата и добивите значително намаляват. Ходовете на гъсениците могат да се използват от други вредители и представляват отворена врата за патогенни микроорганизми. Ябълковата стъкленка е опасен неприятел особено за млади ябълкови градини създадени на слаборастящата подложка М9. Препоръчва се при висока плътност да се направи насочено пръскане към стъблото и скелетните клони, в средата или края на юни.
Мъхнат бръмбар – Epicometis (Tropinota) hirta Poda.
ЛИСТОГРИЗЕЩИ ГЪСЕНИЦИ
Листогризещите гъсеници са полифаги. Такива са ларвите на пеперуди като: бяла американска пеперуда (Hyphantria cunea Drury.), златокадка (Euproctis hrysorrhoea L.), пръстенотворка (Malcosoma neustria L.), гъботворка (Lymantria dispar L.), бяла овощна пеперуда (Aporia crataegi L.), различни видове педомерки и др. Нападат овощни, горски и декоративни видове. Те вредят като нагризват листата частично или изцяло. Гъсениците на бялата американска пеперуда и пръстенотворката живеят в общи паяжинни гнезда, в които се хранят. След като унищожат листата на една клонка, те се прехвърлят върху съседни, като по този начин могат да обезлистят цели дървета. При достигнат праг на икономическа вредност, за борба се препоръчва пръскане рано напролет срещу младите гъсеници, с един от инсектицидите: Дукат 25 ЕК - 40 мл/дка, Мимик 240 ЛВ - 0,04 %, Кораген 20 СК - 16 – 30 мл/дка, Суми Аалфа 5 ЕК - 0,02%, Афърм Опти - 200 г/ дка, Волиам Тарго 063 СК - 75 мл /дка. Препаратът Дипел 2 Х - 0,1% е разрешен за употреба при биологично производство.
ЛИСТОЗАВИВАЧКИ
Листозавивачките са група малки пеперуди, чиито ларви вредят по всички семкови и костилкови овощни видове. Те са получили името си от специфичния начин, по който завиват и слепват листата и пъпките на растенията докато се хранят. За борба с тях могат да се използват инсектицидите: Децис 2,5ЕК – 9 – 12 мл/дка, Релдан 22 ДМ – 200 мл/дка, Рапакс – 100 – 200 мл/дка.
ЛИСТНИ ВЪШКИ
Ябълката е основен гостоприемник и се напада от няколко вида листни въшки: зелена ябълкова листна въшка (Aphis pomi DeGeer.), червеногалова листна въшка (Dysaphis devecta Walk.), ябълково-живовлекова лисна въшка (Dysaphis plantaginea Ferr.) и кръвна въшка–Eriosoma lanigerum Hausm. Те развиват много поколения и зимуват като яйца по леторастите или в основата на пъпките. Листните въшки вредят, като смучат сок от младите листа. В последствие листата се деформират, а когато са нападнати от червеногалова листна въшка променят и цвета си. При храненето си листните въшки отделят обилно количество “медена роса”, по която се развиват сапрофитни чернилни гъбички, придаващи саждив вид на нападнатите органи. При силно нападение растежът на леторастите спира и върховете често се изкривяват или остават недоузрели. Вредата на листните въшки може да бъде и косвена, тъй като някои от тях пренасят вирусни и фитоплазмени болести. Кръвната въшка (Eriosoma lanigerum Hausm.) се различава лесно от другите по белите памукообразни нишки, които покриват тялото на възрастните. Тя не се храни по листата, а вреди по клоните и корените на дървото. В следствие на храненето и по кората на дърветата се образуват малки гали, приличащи на тумори, които отделят медена роса. При силно нападение е възможно корените да загинат частично, дори изцяло. Това води до намален растеж на дървото или до цялостното му загиване. Образуваните рани са вход за много болести и неприятели. Важно мероприятие за борба с листните въшки е зимното пръскане насочено срещу яйцата им с Овипрон Топ ЕК или Овитекс - 2 %. През вегетационния период могат да се използват някои от разрешените препарати: Моспилан 20 СП - 0,025%, Клоузър 120 СК – 20 - 40 мл/дка, Мовенто 100 СК - 0,075-0,12%, Конфидор 20 СЛ - 0,06% и др.
ЩИТОНОСНИ ВЪШКИ
Калифорнийска щитоносна въшка - Quadraspididotus perniciosus Comst.
АКАРИ