Черешовата муха - Rhagoletis cerasi L. е икономически най-важният неприятел по череша и вишна в България. Черешовата муха развива едно поколение годишно и цикълът и на развитие е синхронизиран с растението-гостоприемник. Зимува като какавида плитко в почвата. Мухите се появяват обикновено в началото на месец май. Предпочитат да снасят яйцата си в избистрените, зазряващи плодове. Активноста на възрастните е в пряка зависимост от агроклиматичните условия, като при хладно и дъждовно време те са по-слабо подвижни. Основната вреда нанасят ларвите, които се хранят с месестата част на плода. Плодовото месо придобива кафяво подобна, мека и кашообразна консистенция. Повредените от неприятеля плодове са абсолютно негодни за консумация и преработка. Обинковено в едно плодче се изхранва една ларва. Най-висока степен на повреда се наблюдава при късно зреещите сортове, при които са необходими и по-голям брой инсектицидни третирания с цел опазване на реколтата. Част от зимуващата популация може да бъде намалена с почвените обработки, ако повърхността в насаждението се поддържа с черна угар. На малки площи с успех може да се приложи масов улов на възрастните екземпляри с жълти лепливи уловки. Химичната борба е насочена срещу възрастното, преди масовото яйцеснасяне. За установяване летежа на черешовата муха се препоръчва поставянето на жълти лепливи уловки. Препоръчва се първото третиране срещу насекомото да се назначи 10 дена след поява му. Следващото, второ третиране да се изпълни 8-10 дни след първото, в зависимост от последействието на използвания инсектицид. Изборът на инсектициди задължително трябва да се съобрази със сроковете на зреене, прибиране на реколтата и карантинния период на избрания продукт. Разрешени ПРЗ са: Калипсо 480 СК 20 мл/дка, Децис 2,5 ЕК 0,03%, Карате Зеон 5 КС 15 мл/ дка и др.
Черна черешова листна въшка – Myzus cerasi Fab.
Среща се в цялата страна ежегодно. Основните ѝ гостоприемници са череши и вишни. Върху тях развива няколко поколения, след което в началото на лятото ги напуска и се развива по междините си гостоприемници – плевелните растения лепка и великденче. През пролетта се появяват ларвите, които започват да смучат сок от пъпките, а в последствие се заселват от долната страна на листата, около жилките. Вредят и възрастните и ларвите като с храненето си предизвикват силна деформация на връхните, млади листа. При вишната обикновено не се завиват. Въшките образуват големи колонии по леторастите. При храненето си те отделят обилно количество медена роса, която попадайки по плодовете ги замърсява и те стават некачествени и негодни за пазара. Повредените листа покафеняват, губят основните си функции и в следствие умират, което от своя страна изтощава дървото. Особено опасна е за овощните разсадници където се произвежда посадъчен материал. Освен пряко, листните въшки вредят и косвено като преносители на различни вирусни и микоплазмени болести. От агротехническите мероприятия, едностранчивото азотно торене и неправилната (силна резитба) са предпоставка за намножаване на листната въшка. Ако през годината сме имали силно нападение на листни въшки е добре да не се пропуска пролетното пръскане с растително защитно масло. Регистрирани търговски продукти са: Овипрон топ ЕК или Овитекс - 2 %. Регистрирани ПРЗ са: Калипсо 480 СК - 0,02%, Клоузър 120 - 20 – 40 мл/дка, Мовенто 100 СК– 0,075 – 0,1%, Моспилан 20 СГ 25 г/дка, Децис 2.5 ЕК 0.03%.