Растителнозащитни мероприятия

Използването на устойчиви или толерантни сортове, особено в райони, където има подходящи условия за развитието на тази болест е предимство при борбата с нея. Растителната защита включва третирания по време на покой и вегетационни пръскания. Непосредствено след цъфтежа, по време на фенофаза “окапване на венчелистчетата”, се извършва профилактично третиране. Последвалите пръскания се извършват в интервал от 7-14 дни в зависимост използваните фунгициди. Обикновено до прибиране на реколтата се правят 2 или 3 пръскания. Броят на химичните третирания варира през различните години, в зависимост от конкретните климатични условия и нивото на инокулум в овощните градини. след прибиране на реколтата се извършват едно или две третирания, в зависимост от условията и чувствителността на сортовете. Регистрираните химични препарати подходящи за профилактични третирания и такава за контрол на заболяването са: Сигнум–0,03%; Скор 250 ЕК-0,03%; Флинт Макс 75 ВГ-30 г/дка; Силит 40 СК- 150 мл/дка СК; Делан 700 ВДГ-0,05 %, Карамат 2,5 ЕВ – 300мл/дка.

Ранно кафяво гниене

Болестта може да се развие по череша, вишна, както и по други костилкови овощни видове. Разпространението ѝ се благоприятства от хладен и влажен климат особено в периода на цъфтеж. Причинител е гъбният фитопатоген Monilinia laxa с конидиална форма Monilia laxa. Гъбата се запазва в мумифицираните плодове, които остават в короната на дървото или в инфектираните леторасти. До настъпването на масовия цъфтеж на овощните, в зависимост от климатичните условия, гъбата може да натрупа голямо количество инокулум, с който да се осъществят първичните заразявания.
Основен симптом на ранното кафяво гниене е опожаряването на цветовете. По време на цъфтежа на черешите и вишните, първоначално се забелязват некротични петна по венчелисчетата. Некрозата бързо се разраства, като обхваща целия цвят и съседните цветове. При по-чувствителни сортове заболяването причинява изсъхване на леторасти и клонки. Възможно е ново заразяване и след образуването на плодовете. Отново първоначално се наблюдава некроза, която при подходящи условия, прогресира и обхваща целия плод. Заразените плодове остават мумифицирани на дървото.
За борбата с тази болест, значение имат някои агротехническите мероприятия, като подбор на проветриви терени за създаване на овощни насаждения, спазването на разстоянията на засаждане на дърветата,  резитбата на заразените леторасти и почистване на короните от останалите мумифицирани плодове, заораване на растителните остатъци през есенния период. Регистрирани за химични третирания срещу ранно кафяво гниене са: Каптан 80 ВГ 150-180 г/дка, Косайд 2000 ВГ-155 - 680 г/дка; Луна Експирианс- 63 - 75 мл/дка; Систан 20 ЕВ- 0.03%; Хорус 50 ВГ-0,045%; Сигнум–0,03%, Делан 700 ВДГ-0,05 %. Индар 050 ЕВ- 100мл/дка, Карамат 2,5 ЕВ – 300мл/дка, Пролектус 50 ВГ- 80г/дка, Суич 62, 5 ВП – 24гр/дка, Шампион 50ВП - 0,3%, Макк 50ВП – 0,3%, Шамп 50 ВП-0,3%.

Късно кафяво гниене

Посевместно разпространена болест във всички райони на страната. Може да инфектира широк кръг от гостоприемници. Проявява се преди узряването на плода или след достигане на беритбената му зрялост. Заболяването може да се развие и по време на съхранение. При благоприятни условия, може да засегне голям процент от плодовата продукция. Причинител е аскомицетната гъба Monilinia fructigena. У нас M. fructigena презимува като мицел в мумифицираните плодове и заразените клонки. През пролетта върху заразените части се образуват спорообразуващи туфи от конидии и конидиоспори, които се пренасят от дъждовните капки, вятъра и насекомите и при попадане върху чувствителните органи на съответния гостоприемник причиняват заразяване. Гъбата прониква в тъканите през устицата, лентицелите и рани, нанесени от насекоми, градушка или други фактори. При видове и сортове с тънка кутикула паразитът може да проникне и направо през нея.
При поразените от късно кафяво гниене плодове се появяват малки некротични петна, които постепенно нарастват и обхващат целия плод. По-късно върху тях се появяват едри спорообразуващи туфи, разположени в концентрични кръгове. Заразените плодове окапват преждевременно или остават мумифицирани върху клоните. Върху заразените клони се появяват некротични петна, които по-късно се превръщат в раковини.

Основната цел при борбата срещу късното кафяво гниене е да се намали зимуващата зараза, чрез отстраняване на мумифицираните плодове. С химичната защита могат да се направят профилактични третирания, които да предпазят плодовете от заразяване. От голямо значение са вида и чувствителността на сортовете. При растителнозащитните практики се препоръчват 2 третирания около 3-4 седмици преди прибиране на реколтата. Химичните третирания трябва да се съобразяват спрямо конкретните климатични условия на сезона, както и използваните препарати за растителна защита. Регистрирани препарати срещу късно кафяво гниене са: Индар 050 ЕВ- 100мл/дка; Дифкор 250 СК- 20 мл/дка., Каптан 80 ВГ 150-180 г/дка, Карамат 2,5 ЕВ – 300мл/дка, Пролектус 50 ВГ- 120г/дка, Суич 62, 5 ВП – 24гр/дка, Хорус 50 ВГ-0.045%, Шампион 50ВП - 0,3%, Макк 50ВП – 0,3%, Шамп 50 ВП-0,3%.

Гъбна сачмянка по костилковите овощни

Болестта е разпространена във всички райони на страната. Гостоприемници са всички костилкови овощни култури. Благоприятства се от топъл и влажен климат. Заболяването може да инфектира листа, плодове и леторасти. Патогена, който причинява гъбната сачмянка по костилковите е Stigmina carpophila. Гъбата може да презимува като мицел и конидии в заразените клонки и пъпки. При висока влажност и температура над 3ᵒС по повърхността на заразените части се образуват конидии, които през пролетта, при поява на листата и леторастите, причиняват първичните заразявания. Гъбата навлиза в тъканите директно през кутикулата, устицата и рани, причинени от вредители или други фактори.
Повредата, която нанася по листата на всички гостоприемници са дребни пурпурни точки, които се разрастват до дребни закръглени петна, с бледокафяв до охрен цвят. Инфектираните тъканите около петната придобиват червено-кафяв цвят. При младите още нарастващи листа тъканите в средата на петната некротират и отпадат, поради което върху петурите се образуват дребни, почти еднакви по размер кръгли дупки. По леторастите също се образуват пурпурни точки, които се разрастват до закръглени тъмнокафяви до червено-кафяви петна. По плодовете на черешата и вишната се образуват червено-кафяви петна, чиито тъкани спират да нарастват. Може да се наблюдава и срастване между плодовото месо и костилката.

Ограничаване на заразяването може да се направи чрез резитба на заразените леторасти, с цел да се намали зимуващата зараза. Препоръчват се и профилактични третирания през есента, след листопада и през пролетта преди цъфтежа. При чувствителните видове и сортове и при благоприятни за развитие на болестта условия се провеждат и 1-2 следцъфтежни пръскания. Препаратите, с които може да се изведе борбата са: Каптан 80 ВГ 150-180 г/дка, Фунгуран ОН 50Вп- 130-200гр/дка, Шампион 50ВП - 0,3%, Макк 50ВП – 0,3%, Шамп 50 ВП-0,3%.

Фитотора при овощните видове

През последните години фитофторните патагени се разпространиха масово, като могат да нападнат овощния посадъчен материал в разсадниците, младите овощни градини, както и дървета встъпили в пълно плододаване. Причинител е оомицетната гъба Phytophtora spp. Патогена се запазва в почвата и в заразените растения. Разпространява се чрез посадъчния материал, както и с поливната вода. При задържане по-продължително време на влага, а също и при продължителни валежи възможността дърветата да се заразят е по-голяма.
Симптоми могат да се наблюдават още в началото на вегетационния сезон. Например, забавено събуждане на цветните и листни пъпки, издребняване на листата и понижена жизненост на дърветата. При едногодишният прираст от предходния сезон се наблюдава частично до пълно изсъхване на клонки в короните. В зависимост от сорта, през летните месеци листата придобиват червен или жълт цвят и листопада започва по-рано. Характерен симптом може да се открие в основата на дърветата. В мястото на кореновата шийка, заразената дървесина е червеникаво оцветена и засегнатата част ясно личи в сравнение със здравите части на растенията. Подобни симптоми могат да се открият и по корените. Може да се наблюдава загиване на страничните или главния корен. Развитието на заболяването се благоприятства от влажно и хладно време.
За предпазване от заболяването, при създаване на овощни насаждения, трябва да се използва здрав посадъчен материал и да се избягват терени, които задържат вода. Химичният контрол може да се осъществява с препарати на база фозетил алуминий, зоксамид, манкозеб и др.

Бактериен пригор при костилкови овощни видове

Болестта може да се прояви по различни гостоприемници, но с по-голямо икономическо значение е при череша и вишна. Бактериалното заболяване може да инфектира цветове, леторасти, скелетни клони и ствола на дърветата. Симптоми се наблюдават и по плодовете. Причинители са грам отрицателните бактерии от Pseudomonas spp. Бактериите презимуват в инфектираните от предходния сезон части на дърветата - стволове, клонки, клони и пъпки. През пролетта с настъпването на благоприятни условия, което обикновено съвпадат с цъфтежа на костилковите овощни видове, бактериалните клетки се разсейват и заразяват цветовете и младите листенца. По време на летния сезон и трайното повишаване на температурите, бактерията преминава в епифитна фаза и така остава докато климатичните условия отново станат благоприятни – обикновено по време на листопада.
При череша и вишна бактерията може да причини опожаряване на цветовете, подобно на симптомите причинени от Monilinia laxa. По листата се появяват бледозелени, разлети петна, които по-късно некротират в средата. Характерен симптом, е че петната са оградени от жълт ореол. По ствола и скелетните клони бактерията може да причини различни по размер язви. Около мястото на повредата се забелязва хлътване на тъканите, кората е с по-тъмен цвят, лъскава и мазна. Характерно е изтичането на смола около заразените части. При обелване на кората в мястото на инфекцията ясно се вижда, че камбият и сърцевината са некротирали. Повреди могат да се видят и по едногодишния прираст от предходната година, където лисните и плодни пъпки, през пролетта не се развиват, а остават сухи и покрити със смола.
За справяне с бактериалното заболяване, до този момент няма регистрирани препарати за растителна защита. Растителната защита се извежда само чрез спазване на агротехнически мероприятия и превантивни пръскания. За ограничаване разпространението на болестта трябва да се съчетават всички мероприятия, като унищожаване на изсъхналите дървета, изрязване до здраво на изсъхналите клони и клонки. Резитбата се провежда през период, в който патогена е със слаба активност. Раните от резитбата се замазват с овощарска замазка или непосредствено след резитбата трябва да се прилага фунгицид на медна основа. Инструментите за резитба се обеззаразяват с натриев хипохлорид 1:4 или спирт. За предпазване от заразяване овощните градини се пръскат профилактично – през есента по време на листопада и рано на пролет преди разпукване на пъпките с медни препарати.

Бактериален рак по овощните видове

Бактериалният рак може да нападне всички овощни видове и е повсеместно разпространен в нашата страна. Той е основен проблем при производството на овощен посадъчен материал. Причинителят на бактериалния рак по овощните, Agrobacterium tumefacies е грам отрицателна, подвижна бактерия. Тя се запазва в почвата и в туморите на нападнатите растения. Източници на зараза са и голям брой тревисти растения, които се нападат от бактерията. Патогенът прониква в растенията през рани. Заразата може да се пренесе от човека с помощта на режещи инструменти  по време на засаждане на дърветата и при почвените обработки.
Характерен симптом на заболяването е проблем със сокодвижението в растителния организъм, при което се наблюдава забавяне в развитието и изсъхване на надземната маса. Бактерията стимулира нарастването на растителните клетки (хиперплазия) в зоната на корените и кореновата шийка. Първоначално туморите са бледожълти и меки, по-късно потъмняват и се втвърдяват. Туморите обикновено са със зърнеста структура.
Стратегията за борба включва агротехнически мероприятия и превантивни мерки за ограничаване на заболяването. Болните дърветата се унищожават. В разсадници, при изваждане на посадъчния материал трябва да се унищожат дръвчетата с тумори върху главния корен и кореновата шийка. Ако туморите са върху странични корени, те могат да бъдат ограничени чрез изрязване. Преди засаждане корените могат да се потапят в разтвор на медна основа.