Агротехнически практики

Проф. дн Стефан Гандев

Резитбата е един от основните фактори за получаване на високи и качествени добиви при ореха. Правилното ѝ извършване създава предпоставки за реализиране потенциалните качества на избраните сортове, регулира растежните и репродуктивните прояви, благоприятства доброто опръскване с растително-защитни препарати и улеснява механизирането на работните процеси. Всичко това е и крайната цел на резитбата. По пътя към постигането й обаче стоят редица конкретни задачи, които се решават съобразно типа на насаждението, възрастовия период на дърветата и не на последно място избраната формировка.

При ореха, както и при другите овощни видове, се разграничават два типа насаждения – традиционни и компактни с непрекъснати редове. При традиционните орехови градини дърветата са самостоятелно (индивидуално) обособени, като между тях съществуват пространства, т.е. те не се преплитат едно с друго. За този начин на отглеждане подходящи са формировките подобрена етажна корона, класическа чаша, чаша с водач и др.

При другия тип насаждения - компактните с непрекъснати редове, по-подходящи са системите на формиране свободна вертикална ос и неподредено стъбло. Те позволяват по-гъсто отглеждане на ореха като в компактния ред отделните дървета донякъде губят своята самостоятелност. През последните години този начин на отглеждане на ореха започва да добива все по-голяма популярност.

За нашето орехопроизводство интерес представляват системите на формиране подобрена етажна корона и неподредено стъбло. Като първата се препоръчва за традиционните насаждения, а втората за компактните градини. И при двете системи се цели формирането на здрава и добре уравновесена корона.

Подобрена етажна корона

Тази корона се състои от водач и 5-7 скелетни клона, от които първите три-четири са обособени в етаж. Над клоните от етажа се разполагат поединично или по два останалите скелетни клони. На всеки скелетен клон се оставят по 1-3 скелетни разклонения. Броят на скелетните разклонения върху обособения етаж е по-голям от този на другите скелетни клони (фиг. 1).

Фиг. 1. Подобрена етажна корона

След засаждането дръвчетата се съкращават на височина около 130 сm над почвената повърхност. В началото на вегетацията се филизи зоната определена за стъбло, която трябва да е около 80-100 сm. Възможно е и по-високо съкращаване на дръвчетата и оставянето на по-високо стъбло, но трябва да се има предвид, че съществува зависимост между височината на стъблото и встъпването в плододаване. Дървета с по-ниско стъбло встъпват по-рано в плододаване. Над зоната определена за стъбло се оставят 5-6 летораста, от които при следващата зимна резитба ще се избере водачът и основният етаж скелетни клони.

При втората зимна резитба се избира едно клонче за водач и три-четири клончета с широк ъгъл на отклонение за скелетни клони. Останалите клончета се премахват (фиг. 2). Бъдещите скелетни клони трябва да отговарят на следните условия: да са добре развити, по възможност да не израстват от съседни пъпки, да са с широк ъгъл на отклонение и да са правилно разположени около водача. Клончетата обособили етажа не се съкращават. Когато водачът е надминал мястото определено за развитието на нов скелетен клон, тогава той се съкращава.

Фиг. 2. Втора зимна резитба -избират се скелетни клони, обособени в етаж и се премахва конкурентът на водача.

При третата зимна резитба се избира клонче за продължител на водача, скелетно рамо или две рамена над основния етаж и първи скелетни разклонения върху рамената от етажа. Скелетните рамена не се съкращават. Водачът се съкращава само, ако е израсъл над мястото определено за образуване на следващото скелетно рамо.

При четвъртата и следващите зимни резитби се довършва формирането на короната по описаните по-горе принципи. Избират се последователно нови скелетни клони и нови разклонения (фиг. 3).

Фиг. 3. При четвъртата и следващите зимни резитби се довършва формирането на короната, като се избират последователно нови скелетни клони и разклонения.

Неподредено стъбло

Дърветата, формирани по системата неподредено стъбло, имат формата на елха (фиг. 4). Броят на рамената първоначално е повече от 15, като с развитието на дървото, сгъстяващите короната рамена се премахват, така че да останат по 8-10 клона на дърво.

Фиг. 4. Дърветата, формирани по системата неподредено стъбло, имат формата на елха, състояща се от водач и рамена.

След засаждането дръвчетата се съкращават на височина около 20-30 сm от почвата, над добре оформена пъпка. В началото на вегетацията се избира летораст, който ще бъде бъдещата ос (водач). Друг летораст се пензира за оформяне на нова ос в случай на счупване на първия летораст, а останалите се премахват (фиг. 5). Ако леторастът определен за водач не расте изправено, се привързва към подпора.

Фиг. 5. Вляво - Резитба през първата година: съкращаване на дръвчетата след засаждане, избор на летораст за водач и пензиране на летораст за резервен водач; Вдясно - При втората зимна резитба се премахва клончето определено за резервен водач.

През втората година зимната резитба се състои единствено в премахване на клончето, определено за резервна ос. Формирането на короните се извършва по време на вегетацията. През месец май се пензират филизите, които са конкуренти на водача. Пензирането се извършва при дължина на новия прираст 20-30 cm. Това късно пензиране поддържа силен приток на асимилати към високите части на дървото. В случай, че пензирането се извърши по-рано от посочената по-горе дължина на новия прираст, водачът израства на височина, но остава тънък.

Ранното пензиране оказва негативно влияние за надебеляването на водача и по този начин намалява доминирането му над страничните клони. Освен това през същата година се пензират много силните странични леторасти и тези, излизащи под остър ъгъл спрямо водача (фиг. 7).

Третата зимна резитба се състои в премахване на силните клони и на тези с остър ъгъл. Това обикновено са пензираните леторасти по време на втората вегетацията. Водачът не се съкращава. Не се извършва и резитба на останалите рамена.

Фиг. 7. Вляво - През втората вегетация на дръвчетата се пензират силните странични леторасти, конкурентите на водача и тези с остър ъгъл на растеж; Вдясно - При третата зимна резитба се премахват конкурентите на водача, силните клонки и тези с остър ъгъл на растеж.

От четвъртата до шестата година, т.е. до окончателното формиране на дървото, резитбата е аналогична на третата зимна резитба, като всяка година се оставят нови клончета за рамена. Броят на рамената след шестата година трябва да е около 15, като през следващите години те се редуцират до 8-10.

Резитба за плододаване

Поради дългия младенчески период на ореха, границата между резитбата за формиране и резитбата за плододаване при този овощен вид е добре очертана. Обикновено, когато дървото е с добре оформена корона, започват и първите по-значими добиви. С резитбата за плододаване се цели постигането на равновесие между плододаването и вегетативния растеж, като резитбените практики са съобразени с типа на плододаване на отглежданите сортове - терминален, междинен или латерален.

Резитбата на сортовете с терминално и междинно плододаване е съобразена с факта, че при тях плодните пъпки са локализирани в края на клонките. С течение на годините се наблюдава оголване в основата на клоните и изнасяне на плододаването към периферията на короните, далеч от стъблото. Периферната плододаваща зона може да дава плодове в продължение на години, които да са с добро качество, но като цяло е намалено количеството на добива. С резитбата за плододаване се цели повишаване продуктивността на клоните, т.е. на количеството плодове в килограми на линеен метър дървесина. Това се постига, когато се осигурява достатъчно светлина в центъра и основата на короните, посредством премахването на клоните предизвикващи засенчване. При резитбата за плододаване се избягват многото съкращавания, което би довело до значително намаляване на добива, поради апикалното (връхното) разположение на плодовете върху плододаващата дървесина. Резитбата е насочена основно към прореждане на цели клони. По този начин наред с нормирането на добива се осигурява и добър светлинен режим.

Резитбата на сортовете с латерално (странично) плододаване е съобразена с факта, че те плододават основно от пъпки в странична позиция по цялата дължина на клонките. При тази група сортове броят на плододаващите зони на линеен метър е значителен, което може да доведе до отслабване на едногодишния прираст. В тази връзка от значение е осигуряването на достатъчно силен прираст, върху който ще се локализира плододаването. Това се постига с извършването на редовни резитби, състоящи се от прореждане и съкращаване на клоните. Силата на тази резитба трябва да бъде съобразена с общото състояние на дърветата и сорта. Необходимо е да се има предвид, че прореждането влияе по-слабо върху засилването на растежа, отколкото съкращаването. При прореждането на клоните силният прираст се развива обикновено само до по-големи отрези, което не решава въпроса с осигуряването на млада плодна дървесина. Поради тази причина се извършват и съкращавания на 2-3 годишна и по-стара дървесина. По този начин се редуцират част от плодните клонки и се стимулира покарването на нов прираст, което е гаранция за получаването на редовни, високи и качествени добиви.