Системи за формиране и резитба на орех

12/11/2019 12:01:37 PM

Проф. дн Стефан Гандев

Резитбата е един от основните фактори за получаване на високи и качествени добиви при ореха. Правилното й извършване създава предпоставки за реализиране потенциалните качества на избраните сортове, регулира растежните и репродуктивните прояви, благоприятства доброто опръскване с растително-защитни препарати и улеснява механизирането на работните процеси. Всичко това е и крайната цел на резитбата. По пътя към постигането й обаче стоят редица конкретни задачи, които се решават съобразно типа на насаждението, възрастовия период на дърветата и не на последно място избраната формировка.

При ореха, както и при другите овощни видове, се разграничават два типа насаждения – традиционни и компактни с непрекъснати редове. При традиционните орехови градини дърветата са самостоятелно (индивидуално) обособени, като между тях съществуват пространства, т.е. те не се преплитат едно с друго. За този начин на отглеждане подходящи са формировките подобрена етажна корона, класическа чаша, чаша с водач и др.

При другия тип насаждения - компактните с непрекъснати редове, по-подходящи са системите на формиране свободна вертикална ос и неподредено стъбло. Те позволяват по-гъсто отглеждане на ореха като в компактния ред отделните дървета донякъде губят своята самостоятелност. През последните години този начин на отглеждане на ореха започва да добива все по-голяма популярност.

За нашето орехопроизводство интерес представляват системите на формиране подобрена етажна корона и неподредено стъбло. Като първата се препоръчва за традиционните насаждения, а втората за компактните градини. И при двете системи се цели формирането на здрава и добре уравновесена корона.

Подобрена етажна корона

Тази корона се състои от водач и 5-7 скелетни клона, от които първите три-четири са обособени в етаж. Над клоните от етажа се разполагат поединично или по два останалите скелетни клони. На всеки скелетен клон се оставят по 1-3 скелетни разклонения. Броят на скелетните разклонения върху обособения етаж е по-голям от този на другите скелетни клони (фиг. 1).

Фиг. 1. Подобрена етажна корона

След засаждането дръвчетата се съкращават на височина около 130 сm над почвената повърхност. В началото на вегетацията се филизи зоната определена за стъбло, която трябва да е около 80-100 сm. Възможно е и по-високо съкращаване на дръвчетата и оставянето на по-високо стъбло, но трябва да се има предвид, че съществува зависимост между височината на стъблото и встъпването в плододаване. Дървета с по-ниско стъбло встъпват по-рано в плододаване. Над зоната определена за стъбло се оставят 5-6 летораста, от които при следващата зимна резитба ще се избере водачът и основният етаж скелетни клони.

При втората зимна резитба се избира едно клонче за водач и три-четири клончета с широк ъгъл на отклонение за скелетни клони. Останалите клончета се премахват (фиг. 2). Бъдещите скелетни клони трябва да отговарят на следните условия: да са добре развити, по възможност да не израстват от съседни пъпки, да са с широк ъгъл на отклонение и да са правилно разположени около водача. Клончетата обособили етажа не се съкращават. Когато водачът е надминал мястото определено за развитието на нов скелетен клон, тогава той се съкращава.


Фиг. 2. Втора зимна резитба -избират се скелетни клони, обособени в етаж и се премахва конкурентът на водача.

При третата зимна резитба се избира клонче за продължител на водача, скелетно рамо или две рамена над основния етаж и първи скелетни разклонения върху рамената от етажа. Скелетните рамена не се съкращават. Водачът се съкращава само, ако е израсъл над мястото определено за образуване на следващото скелетно рамо.

При четвъртата и следващите зимни резитби се довършва формирането на короната по описаните по-горе принципи. Избират се последователно нови скелетни клони и нови разклонения (фиг. 3).


Фиг. 3. При четвъртата и следващите зимни резитби се довършва формирането на короната, като се избират последователно нови скелетни клони и разклонения.