Проф. дн Стефан Гандев
Резитбата е един от основните фактори за получаване на високи и качествени добиви при ореха. Правилното й извършване създава предпоставки за реализиране потенциалните качества на избраните сортове, регулира растежните и репродуктивните прояви, благоприятства доброто опръскване с растително-защитни препарати и улеснява механизирането на работните процеси. Всичко това е и крайната цел на резитбата. По пътя към постигането й обаче стоят редица конкретни задачи, които се решават съобразно типа на насаждението, възрастовия период на дърветата и не на последно място избраната формировка.
При ореха, както и при другите овощни видове, се разграничават два типа насаждения – традиционни и компактни с непрекъснати редове. При традиционните орехови градини дърветата са самостоятелно (индивидуално) обособени, като между тях съществуват пространства, т.е. те не се преплитат едно с друго. За този начин на отглеждане подходящи са формировките подобрена етажна корона, класическа чаша, чаша с водач и др.
При другия тип насаждения - компактните с непрекъснати редове, по-подходящи са системите на формиране свободна вертикална ос и неподредено стъбло. Те позволяват по-гъсто отглеждане на ореха като в компактния ред отделните дървета донякъде губят своята самостоятелност. През последните години този начин на отглеждане на ореха започва да добива все по-голяма популярност.
За нашето орехопроизводство интерес представляват системите на формиране подобрена етажна корона и неподредено стъбло. Като първата се препоръчва за традиционните насаждения, а втората за компактните градини. И при двете системи се цели формирането на здрава и добре уравновесена корона.
Подобрена етажна корона
Тази корона се състои от водач и 5-7 скелетни клона, от които първите три-четири са обособени в етаж. Над клоните от етажа се разполагат поединично или по два останалите скелетни клони. На всеки скелетен клон се оставят по 1-3 скелетни разклонения. Броят на скелетните разклонения върху обособения етаж е по-голям от този на другите скелетни клони (фиг. 1).
Фиг. 1. Подобрена етажна корона
След засаждането дръвчетата се съкращават на височина около 130 сm над почвената повърхност. В началото на вегетацията се филизи зоната определена за стъбло, която трябва да е около 80-100 сm. Възможно е и по-високо съкращаване на дръвчетата и оставянето на по-високо стъбло, но трябва да се има предвид, че съществува зависимост между височината на стъблото и встъпването в плододаване. Дървета с по-ниско стъбло встъпват по-рано в плододаване. Над зоната определена за стъбло се оставят 5-6 летораста, от които при следващата зимна резитба ще се избере водачът и основният етаж скелетни клони.
При втората зимна резитба се избира едно клонче за водач и три-четири клончета с широк ъгъл на отклонение за скелетни клони. Останалите клончета се премахват (фиг. 2). Бъдещите скелетни клони трябва да отговарят на следните условия: да са добре развити, по възможност да не израстват от съседни пъпки, да са с широк ъгъл на отклонение и да са правилно разположени около водача. Клончетата обособили етажа не се съкращават. Когато водачът е надминал мястото определено за развитието на нов скелетен клон, тогава той се съкращава.
При третата зимна резитба се избира клонче за продължител на водача, скелетно рамо или две рамена над основния етаж и първи скелетни разклонения върху рамената от етажа. Скелетните рамена не се съкращават. Водачът се съкращава само, ако е израсъл над мястото определено за образуване на следващото скелетно рамо.
При четвъртата и следващите зимни резитби се довършва формирането на короната по описаните по-горе принципи. Избират се последователно нови скелетни клони и нови разклонения (фиг. 3). Фиг. 3. При четвъртата и следващите зимни резитби се довършва формирането на короната, като се избират последователно нови скелетни клони и разклонения.