Други растения

Киви

Back

Кивито е лиановидно, двудомно, разделнополово растение, т.е. има мъжки и женски сортове. За опрашване на 7-8 женски растения е достатъчно да има едно мъжко. Видът встъпва сравнително бързо в плододаване – на 3-та, 4-та година след засаждане, когато посадъчният материал е получен по вегетативен начин. Интересът към актинидията се дължи на биохимичния състав на плодовете, включващ изключително богато съдържание на витамин С (два пъти по-високо от това на лимона), на витамин Е, както и на калций, желязо, фосфор и протеини. Заради високото съдържание на витамини, актинидията е наричана от източните народи "плод на здравето”.
В България, с най-благоприятни температурни условия са Черноморският район, следван от Петричко-Санданския, но в последните години успешно се развива и в по-хладните райони на страната. Най-подходящи за актинидията са местата, с южно-югоизточно, или югозападно изложение.
Цъфтежът на актинидията е късен – през втората половина на май до началото на юни, с продължителност 8 - 10 дни. Опрашването е преди всичко ентомофилно (чрез пчелите) и в по-малка степен – анемофилно (чрез вятър). Плодовете на кивито имат сферична, до леко удължена форма, покрити с лек мъх. Плодовото месо е зелено, в някои случаи – жълто зелено, сочно, с аромат. Засаждането на актинидията може да се извършва от пролетта (при преминаване на опасността от слани) до есента. Есенното засаждане е подходящо за райони с по-мека зима, а растенията трябва да са с узряла дървесина. Лиановидният характер при растежа на актинидията изисква изграждане на опорна конструкция, която се прави още първата година.

В лабораторията за микроразмножаване на Института по овощарство се произвежда безвирусен посадъчен материал от женският сорт Хейуърд и мъжкият Томури. 

Хейуърд е най-широко разпространен и най-едроплоден новозеландски сорт, със слаб до умерен растеж. Встъпва в плододаване след четвъртата година. Има късен цъфтеж и средна родовитост. Плодовете са много едри, със средно тегло 120 g, овално елипсовидни. Кожицата е кафява, покрита с гъсти власинки. Плодовото месо е зеленикаво, сочно, слабо ароматно, с много добри вкусови качества. Беритбена зрялост придобива към средата на месец октомври, а консумативна – след 20 – 30 дни. Съхранява се до 4 месеца след беритба. Чувствителен е на желязна хлороза, засушаване и нематоди.
Томури е умерено растящ сорт. Цъфтежът му е късен и не много продължителен. Много подходящ е за опрашител в по-хладни райони, където има обилно цветообразуване.