Агротехнически практики

Агротехнически практики

Системи за формиране и резитба при ябълката

9.9.2019 г. 12:01:56
проф. дн Стефан Гандев

  Стройно вретено
  Тази формировка е подходяща за сорто-подложкови комбинации с умерен и слаб растеж. Стройното вретено е най-популярната система за отглеждане на ябълката у нас в интензивни насаждения.
  Короната на вретеното се състои от водач, 3-4 рамена в основата на короната и над тях умеренорастяща обрастваща дървесина (фиг. 1).
  Резитба след засаждането. Посадъчният материал, който ще се използва може да бъде с или без предивременни клончета. Това обуславя и начина на първата им зимна резитба. Дръвчетата без предивременни клончета се съкращават на 80-90 cm над почвената повърхност. Тези от тях, които имат предивременни клончета, се съкращават по-високо – на 20-30 cm над най-горното предивременно клонче. За бъдещи рамена се оставят 3-4 предивременни клончета с широк ъгъл на растеж, разположени в зоната от 60 до 80 cm над почвената повърхност. Всички останали предивременни клончета се премахват (фиг. 2).

   
преди резитбата след резитбата
Фиг. 1. Ябълково дръвче формирано по системата стройно вретено преди резитбата след резитбата
Фиг. 2. Новозасадено дръвче, което се формира по системата стройно вретено

  Лятна резитба през първата вегетация. След приключване на растежа (юли/август) силните леторасти, определени за рамена, се навеждат в хоризонтално положение. Тези със слаб растеж се оставят без намеса. Те ще бъдат наведени през следващата вегетация.
  Втора зимна резитба. Продължителят на водача се отклонява, като за продължител се избира някой от неговите конкуренти (фиг. 3). По този начин централната ос на дървото има зигзагообразна форма. Това възпрепятства изнасянето на растежа във върха на дръвчето и получаването на добре развити прирасти в основата на короната.


Фиг. 3. Втора зимна резитба

  Лятна резитба през първата вегетация. Ако през първата вегетация не са били наведени всички леторасти, определени за рамена, то навеждането им се извършва през тази година.
  Трета зимна резитба. С продължителя на водача се постъпва по същия начин – заменя се с неговия конкурент. Извършва се съвсем леко прореждане на короната. Премахват се много силните клонки.
  Четвърта зимна резитба. С продължителя на стъблото се постъпва подобно на резитбите през втората и третата година – заменя се с негов конкурент. Прореждането през тази година е по-силно от извършеното през третата година. Премахват се всички клонки, които нарушават коничната форма на короната.
  Следващи резитби за довършване на формирането и резитба за плододаване. След четвъртата година короната на дървото трябва да е оформена окончателно. Височината на съкращаване при сорто-подложковите комбинации със слаб и умерен растеж е около 2,2-2,5 m. Извършва се и съкращаване на рамената на стара дървесина, когато запълнят определеното им пространство и се кръстосат с рамената на съседните дървета.
  Силата на резитбата за плододаване зависи от растежните и репродуктивните прояви на дърветата. По принцип слабо и умеренорастящите подложки индуцират получаването на голям брой плодове през първите години на дърветата, формирани по системата вретено. Грешна е практиката нормирането на добива да става само с резитбата за производство, без извършването на прореждане на завръза. Нормирането на добива само със зимната резитба води до силно съкращаване и прореждане на дървесината, което рефлектира в засилване на растежа, особено във връхната част на дърветата. Извършването на слаба резитба, без допълнително прореждане на завърза, също има отрицателни последици върху развитието на дърветата. Добивът е с незадоволително качество, а растежът е слаб. Резитбата за плододаване, която ще доведе до създаването на физиологично равновесие на дърветата е умерена по сила и в години с обилно плододаване се комбинира с прореждане на завръза. При нея най-напред се премахват както много слабите, така и изправенорастящите силни клонки. В случай, че отстраняването им не доведе до желаното прореждане се премахват и тези с умерен растеж и широк ъгъл на отклонение. Следи се в основата на короната прореждането да е по-слабо и клонките да са по-големи, отколкото във връхната част. За плододаване се оставя млада 2-3 годишна дървесина. Застарялата дървесина се премахва. Оставянето на едногодишни клончета с умерен растеж е важна предпоставка за получаването на редовни добиви. Върху тях през следващата година ще се развият новите къси и слаби плодни клончета. Подобно на другата дървесина, която се оставя в короната, и при едногодишната се следва правилото - в горната половина на короната да се оставят по-слабите клонки, а в долната по-силните (фиг. 4, табл. 1).


преди резитбата след резитбата


Фиг. 4.
Шестгодишно ябълково дърво

Таблица 1. Препоръчителни гъстоти на засаждане при сортове с различна растежна сила, присадени на подложките М9, М26 и ММ106 и формирани по системата вретено.

Формировка Подложка Сила на растеж на сорта Разстояния на засаждане, m Брой дървета/дкa
Стройно вретено
М9
слаб
 3,00 / 1,00  333
умерен  3,30 / 1,50  202
силен
 3,50 / 1,50  190
М26
слаб  4,00 / 1,50  167
умерен  4,50 / 2,00  111
Вретено със средна растежна сила
ММ106
умерен
 4,0 - 4,50 / 2,00 -2,50  125-88
силен
 4,5 - 5,0 / 2,5 -3,0  88-67
Вретено при спърови сортове
ММ106 слаб  4,00 / 1,50
 167
 
  Конус.
  Системата конус е разработена в Института по овощарство – Пловдив. Препоръчва се при сорто-подложкови комбинации и почви, индуциращи силен растеж на дърветата, поради доброто овладяване на растежа. При неспърови сортове върху подложка ММ106 разстоянието на засаждане е 4,5/2,3-2,5m.
  За разлика от другите системи за формиране, системата конус преминава през две форми на дърветата, наречени условно – формировка етажен конус и формировка стъпаловиден конус, които са съобразени с възрастовите периоди на дърветата. Целта на използването на двете формировки, обединени с общото име система конус е: 1) да се намали растежната сила на дърветата по време на периода на силен растеж и периода на начално и бързо нарастващо плододаване и 2) да се поддържа равновесие между растежа и плододаването на дърветата по време на периода на пълно плододаване.
  Структура на формировката етажен конус. Дърветата се състоят от водач и три етажа, разположени през 60 - 80 cm един от друг. Първият етаж е на височина 70 –100 cm над почвената повърхност и се състои от 4 - 6 постоянни скелетни рамена, а следващите два етажа имат по три - четири временни рамена. При формирането се поддържа конусовидна форма на дърветата (фиг. 5 и 6).

   
Фиг. 5. Етажна форма. Дървото се състои от водач и три етажа с 3-4 рамена Фиг. 6. Тригодишно дърво, което се формира по системата конус. Предстои изграждане на временния трети етаж.

  Структура на формировката стъпаловиден конус. Дърветата се състоят от водач, върху който са разположени 4 - 6 хоризонтални постоянни скелетни рамена на височина 70 - 100 cm над почвената повърхност и млади временни рамена, разположени стъпаловидно над тях през 30 - 50 cm (фиг. 7).
  Преминаване от етажен в стъпаловиден конус. Етажният конус, с добре развитите си рамена, групирани в етажи, задържа силния растеж през непродуктивния и слабо продуктивния период от развитието на дърветата. С увеличаване на плододаването през следващите години тази функция се поема от плодовете. Поради тази причина през периода на пълно плододаване на дърветата се започва постепенно прореждане на рамена от втория и третия етаж по признаците сила на растеж и дебелина на рамото. Премахват се рамената, когато дебелината в основата им стане близка до тази на водача (фиг. 8). Тази резитбена операция стимулира растежа на застаряващите вече дървета и води до израстването на млади клонки, които ще се превърнат в нови временни рамена. По този начин етажността на короната, характерна за първите години от развитието на дърветата, плавно преминава в стъпаловидно разположение на временните рамена, т.е. етажният конус се превръща в стъпаловиден (фиг. 9).

Фиг. 7. Стъпаловидна форма. Дървото е изградено от водач с 4-6 постоянни скелетни рамена и спираловидно разположени над тях временни рамена Фиг. 8. Премахване на силно рамо по признака дебелина на рамото Фиг. 9. Временните рамена от втория и третия етаж са премахнати съобразно възприетия принцип. Короната от етажна се е превърнала в стъпаловидна.

  Резитба за формиране на етажния конус. След засаждане дръвчетата се съкращават на височина 90-100 сm над почвената повърхност. В началото на вегетацията стъблото се филизи до височина 60-70 cm (фиг. 10). През месец август се навеждат чрез превързване в хоризонтално положение най-силните леторасти с широк ъгъл на растеж (най-често 2-3 броя). Те са бъдещите постоянни скелетни рамена, формиращи първия етаж (фиг. 11).
  При втората зимна резитба водачът по принцип не се съкращава. Премахват се конкурентите му. Съкращаване на водача се извършва само в случай, че височината му е надминала значително мястото, където ще се разположи следващият етаж (фиг. 12). През месец август отново се навеждат в хоризонтално положение и други силни леторасти за бъдещи постоянни скелетни рамена за формиране на първия етаж. Общият брой на постоянните скелетни рамена зависи от сорто-подложковата комбинация и не трябва да е повече от шест и по-малко от четири.
  Резитбата на водача през третата година е аналогична на тази през втората. Оставят се и 3-4 летораста за формиране на втори етаж (фиг. 13).

   
преди резитбата след резитбата
Фиг. 10. Резитба след засаждане
преди навеждането след навеждането
Фиг. 11. Навеждане на силните леторасти в хоризонтално положение чрез превързване през първата вегетация
   
преди резитбата след резитбата
Фиг. 12. Втора зимна резитба
преди резитбата след резитбата
Фиг. 13. Трета зимна резитба
 
  При четвъртата зимна резитба с водача се постъпва както в предишните години. Оставят се 3-4 летораста за формиране на трети етаж и млади клонки, израсли от водача между етажите (фиг. 14) .



Фиг. 14. Четвърта зимна резитба

  Само при тази зимна резитба се позволява премахване на постоянни скелетни рамена от първия етаж с дебелина в основата си близка до тази на водача в мястото на израстването си. В случай, че те се оставят, съседните им постоянни рамена изостават в развитието си.
  Резитба за плододаване на стъпаловидния конус. Целта на тази резитба е освен нормиране на плододаването да се подменят плавно застарелите временни рамена от втория и третия етаж на етажния конус с млади временни рамена. По този начин етажната форма на дърветата се превръща в стъпаловидна.
  Постоянните скелетни рамена, т.е. тези от първия етаж, се запазват през целия живот на дърветата. Те се съкращават между 4-тата и 5-тата година, както и когато започнат да се преплитат с короните на съседните дървета (фиг. 15). При резитбата за плододаване върху тях се оставя млада обрастваща дървесина. С временните рамена от втория и третия етаж се постъпва според силата им на растеж, като са възможни три случая на резитба.



Фиг. 15.
Резитба за плододаване на стъпаловидния конус

  А) Рамената със силен растеж и дебелина близка до тази на водача или доминираща над съседните рамена се премахват. Ако се закъснее с тази резитбена операция, те започват да доминират и нарушават коничната форма на дърветата и замяната на плододаващите временни рамена с по-млади. Този принцип е основен при тази система и се прилага ежегодно през следващите години (фиг. 16 и 17).
   
Фиг. 16. Водач със силно временно рамо - преди резитбата. Фиг. 17. Водач, при който е премахнато силното временно рамо.

  Б) Рамената с умерен растеж се съкращават по възможност до плодна клонка и, ако има, им се оставят 1-2 летораста с дължина 20-40 cm, израсли вертикално нагоре върху тях. Върху тези леторасти през предстоящата вегетация ще се образува млада плододаваща дървесина. След естественото навеждане на рамото от тежестта на плодовете оставените вертикални леторасти или летораст ще заемат положение, близко до хоризонталното. Тогава зимната резитба се извършва до плодна клонка разположена хоризонтално, т.е. премахва се наведената вече плододавала дървесина. По този начин се поддържа едно хоризонтално положение на рамената и се осигурява млада две-три годишна дървесина за следващото плододаване (фиг. 18). Има и случаи, когато рамото не може да се наклони от тежестта на плодовете или няма подходящи леторасти върху него, от които ще израсне нова плододаваща дървесина. Тогава се реже на 2-4 годишна дървесина до плодна клонка, като дължината й не бива да нарушава коничната форма на короната. Когато натоварването е по-голямо, плододаващата дървесина по хоризонталните клони, израсла вертикално надолу, се премахва. Плодовете, които се получават от нея, са по-дребни и по-лошо оцветени от плодовете, израсли от клончета с хоризонтална и вертикална нагоре геотропична ориентация. Поради тази причина за плододаване се оставят къси и слаби плодни клончета, ориентирани вертикално нагоре и хоризонтално върху клоните.
  В) По-слабите временни рамена не се съкращават. Най-често по тях няма и силни едногодишни леторасти. След обилно плододаване се премахват част от временните рамена, които са силно наведени и не подлежат на възстановяване по описания по-горе метод, както и обрасващата дървесина, която е застаряла. Оставят се леторасти, израсли директно от водача, за бъдещи временни рамена (фиг. 19).

Фиг. 18. Наведено рамо от тежестта на плодовете - след резитбата Фиг. 19. Слабо временно рамо, което се оставя се без резитба

  Когато дърветата, отглеждани върху подложка ММ106, достигнат височина 3,0 - 3,2 m се съкращават на стара дървесина.